Pose-As-Z-I.on

crawling fear... the game is on
share a tear... the last they won

spawn some bots... to fill the slots
too much quitters... scaping goats

short on credits... full with hope
checking the gear... neck the rope

skilling chars... misspelled command
damn those smart... touch key brands

they cheat again... com-voice I hear
nothing new... regroup... they're near

one of ours... didn't cover well
took a hit... by some mind spell

possession... one of their tricks
must put him down... we take no risks

its just a game, just a name...I'm thinking
a moment late... a shot... and I'm still syncing

пред-при-яд-тел

за да си приятел, нужно е да те познават
познатите обаче, не винаги приятели стават
приятен ли оставаш, или дружно ти се подиграват
чужди ли са нуждите им, помагаш ли да ги решават

какво по-точно значи "мой приятел"
нямам собственост, нито позитивност до припадък
подобна титла звучи ми като диагноза
и не във стих - мога само в проза да я сложа

познатият, бил той любовник или пък роднина
единствен може да определи какви сме ний двамина
и то пред някой трети, да замерва с епитети
понеже етикетчетата са обществено приети

за мен приятели са всички, които са... реални
реалността ми е приятна, а тя е толкова човешка
грешка или смешка, хубаво е всеки да се сеща
че приятелите, враговете са само думички в главите

Fall

( g-translated )

Sunday, October 07, 2012

Fall

The leaves of the

Good

, scattered by the wind of

Despair

, struck my face so hard that

I

could not protect the face for the

Others

with the hands of

Fear

. A cold sweat from the

Conscience

fever watered the soil of the pure

Past

. Thrills have repeatedly shaken the body of my

Nature

. The steps of the

Future

roared relentlessly the brown dust of

Childhood

. There was no echo. The noise was low and short. And I, like the

Truth

, was out there.

Time was running fast. The trees of

Hope

became more and more naked, and the ground was almost entirely covered. Nothing seemed to be left to me. But I was there and looked with the eyes of

Delusion

. What was actually going on? All this knew only the

Love

, that had moved for a long moment in the mind. She was tired of my old questions and was waiting for me to stop asking. She waited for me to stop moving. She waited for me to understand.

Angry, I stepped up and approached the darkness of the winter.

It was getting colder. That made me hurry up to get warmer. Dangerously close to absolute zero of

Consent

I stopped. With great effort I managed to turn around - there she was - beautiful, green, radiant, all-encompassing and humble. It was there - the

Truth

.

I could come back. Did I? Would She come back with me to the temple of the

Peace

again and marry me with

Love

? Did I ask this again? Wasn't I too exhausted? Did I stop taking and instead begin to give? Did I want to be plundered? My eyes, long lost their color and shine, saw only

Lust

. No! I did not want anything. I don't give anything. Nothing deserves me. I am Great!?

I turned around and

She

swallowed me.

~ 22:10

Wholearchy

degrading decade await us ahead
our bodies stolen, next is the head
too many chosen to break bad
few are ready, considering death

if one questions one's role in the matter
if it was small - "they" will not bother
our qualities are not what they'll gather
its the souls been collected, counted then scattered

the easiest ones to transform don't have form
always following orders, dressed in uniforms
grown-up kids, seeking love but not from home
they will put you down - if that is the norm

next in the line are those that like to shine
those that quickly start to smile as they kill
those that live to call things "mine"
psychos whose minds are incurably ill

the third group is the largest, happy to serve
they will follow anyone who can handle herd
they are slaves and they know and like it
it's not cognitive dissonance, but fear and habit

but the real target by the ruling oligarchs
are the ones that fight with hearts
the ones that stay away from entertainment
and don't rely on bloody money as a payment

freedom for such humans equals their lives
so good luck with bribing them with shines
they know and respect the role they are given
and will try to justify everything even

Bot-man-(s)chip

*

Greetings.

Hope this finds you well and rested - there is work to be done. It is waiting for quite some time... maybe since the beginning. Or since 'to live' means 'to work': for someone, regularly; to make a living; to be fed, healthy, needed; to have a home; to have friends; to have family, kids; to go on vacation; to continue working; to have a career; to be example for the kids; to prepare them for life; to educate them; so they can work...

Normal, right?

Finding a job, nowadays, requires living in a city. Larger the city - greater the opportunities. In Bulgaria this "opportunities" are two or three... or to be honest - one: Sofia. Latest data shows that the growing and aging Sofia gathers one of every three to four bulgarians. One per family, so to speak.

Life comes with work. The work - with the city. The city - with both its advantages and its disadvantages. With the disadvantages comes illnesses, neuroticism, tiredness, depression, little to none "spare" time. And here comes the question:

Is it good?

Most of the people don't even have a chance to ask this question, or any such questions, which one asks in a hard/important moment, or when there is time for existential thoughts. Not to mention answering thеse questions.

The work comes with a big: "musst". Nowadays this means: "it must be done"; because we have responsibilities. We have duties. Requirements. Norm. All the time.

I$ it worth it?

Nowadays every qualitative and quantitative value comes with label and price-tag. Qualitative value cannot be found in shopping malls; Quantitative values are still been collected - still nobody have it all. But everybody have at least one thing. The thing that keeps them alive.

No. It is not worth it.

The missing "personal opinion" disclaimer is because this answer is one of the few that can be given on behalf of everyone. Because it is obvious. Because it is well known and can be felt. Because everybody have some love in their hearts to empathize. It's not by choice - it is by birth. But what can be chosen is the position and the contents of one's head. It can be "placed" indiscriminately (including: lot of bags; deep s and s;) and it can be filled with things that will be appreciated.

The work will not "go away", but it will also "not going to be done by itself" - it is "pending". It is said: "Don't leave today's work for tomorrow". Is it also said that "the work should be afraid of its doer - not the other way around".

However, the work in question, for some totally obscure and incomprehensible reasons, is done by a handful, but it is impacting everybody. It is the only real, most urgent and hard work, which requires peoples, capita, nations, individuals. Humanity. Beeings.

FREEDOM!

This is the only "must" thing. This is the only thing missing. The only thing that will give real meaning to our millions of desires. The only thing that will take "debt" and "must" out of the definition for work. What makes life a game.

Every "must" in life shows what men are - slaves. To someone, for something, for life.

The difference between slave and master is this: KNOWLEDGE. Knowledge is strength and that is why people are weak.

This letter is appeal for the whole humanity to be interested. To be caring. For everybody and for everything. Lets rise the collective consciousness above it all. To see the future.

If what lays ahead seems clear and anticipated - may God forgive the hypocrisy. Otherwise: welcome! Let's fight as one.

**

Find out who you are, where you are, why you are. Soon. Begin now.

How?

Tear down the "carton boxes" in which you humbly and tiredly put your head every morning.

Turn-off the TV. Take a look from your phone to see the others around you. Note the uniformity. Yes, you've looked like this just a moment ago.

Wake the fake up!

Find out your blood type and your Rhesus factor. Stop eating junk. Fruits and nuts from trees are best. Try buying supplies from independent producers - there should still some left. Barter. Try to stay away from the big shop-chains. Try to avoid meat - every life is more precious than a meal.

Inform yourself about the dangers around vaccines and stop injecting your children with ignorance! Carefully look for and pay some doctor, willing to just sign what it is needed, when a mandatory "immunization" have to be done.

Move - don't be lazy.

Try to stay as long as possible and away as possible from any type wireless devices (GSM cell towers, wi/li-fi routers). Research 5G and try to stop its deployment around your community.

Learn - first about yourself, then about your (not his) story. The Real Story. Find out where you came from, where you are now. Everyday ask yourself about where are you going. Consider your habits - repetitive actions are typical for a slave.

Love everything and help everyone. Reality always find a way repay. Pray - don't ask for things, but rather appreciate the chance to be able to use things.

Don't just ignore the above as silly - there is a reason you have come this far.

***

Finally, here is a favorite quote from Timothy Leary:

"
Think for yourself. Question authority.
Throughout human history, as our species has faced the frightening, terrorizing fact that we do not know who we are, or where we are going in this ocean of chaos, it has been the authorities, the political, the religious, the educational authorities who attempted to comfort us by giving us order, rules, regulations, informing, forming in our minds their view of reality. To think for yourself you must question authority and learn how to put yourself in a state of vulnerable, open-mindedness; chaotic, confused, vulnerability to inform yourself.
"

Be the change you want to see.
Build your Great Work. Do not destroy.

Love and be wise,
/77

M+Ulti*Math/On

Stop.

...and look.

A round.

Going somewhere?
    Or nowhere? In particular, you are a witness.

To all of this.

Law. Do you know... It?

You are witnessing a trial.

Yours.

Deny. Lie. Try. Cry.

We all die.

Every day.

They spray.

You obbey.

Kids play.

Breathe the air.

Which tHEY spread.

We turn red.

Cause we are dam net

to stay enslaved.

You are the jewdge.

How do you plea?

Робота

Добър ден.

Дано сте отпочинали - работа ни чака. Чака ни от доста време... може би от цяла вечност. Или поне откакто да живееш означава да работиш: за някого, редовно; за да изкараш "някой лев"; за да си сит, здрав, харесван; за да имаш дом; за да имаш приятели; за да имаш семейство, деца; за да ходите заедно на почивка; за да продължите да работите; за да градите кариера; за да имат децата пример; за да се оправят в живота; за да са образовани; за да имат работа...

Нормално, нали?

Търсейки добри условия на труд, се ориентираме към града - съвремието го изисква. По-голям град - повече възможности. В България тези "възможности" са две-три... да не кажа: една - София. По последни данни, разстящата и старееща София събира всеки трети-четвърти българин. Един от всяко семейство, примерно.

Живота идва с работата. Работата - с града. Града - както със своите предимства, така и с недостатъците си. С недостатъците идват болести, нервност, умора, депресия, липса на лично време. С тези неща идва въпроса:

Заслужава ли си?

Повечето от нас не стигат до този и до много други въпроси, които човек си задава в тежък момент, или когато има лично време, за да се замисли за екзистенциалните неща. Да не говорим за отговори.

Работата е в това, че идва с много "трябва". В днешно време това означва: "длъжни сме да го направим"; защото сме на дадена длъжност - за това ни плащат". Имаме дълг. Към някого. Вечно.

Струва ли си?

В днешно време всяка качествена и количествена оценка идва с етикетче и цена. Качествените неща, обаче, не се продават в мол, а количествата никой още не е успял да изчерпи - никой няма всичко. Всеки, обаче, има "нещо". Нещо заради което е жив.

Не. Не си струва.

Пропуснах "според мен", защото този отговор е един от малкото, които се наемам да дам вместо вас. Защото ви виждам. Защото ви познавам и усещам. Защото сте ми скъпи и ви съчувствам. Не е така по мой избор - зодията си не мога да сменя. Това обаче което мога да сменя е позицията и съдържанието на главата си. Слагам я безразборно (включително и в доста торби) и я пълня с неща които се надявам ще оцените.

Работата "няма да избяга", но и "няма да свърши сама" - "нас чака". Както се казва: "Днешната работа не оставяйте за утре". Но все пак е нужно "работата да се бои от вас, не вие от нея".

Работата, за която говоря сега, обаче, поради абсолютно непонятна за мен причина, се върши от шепа хора а касае всички. Говоря за истинската, най-спешна и тежка работа, за която се търсат нации, народи, хора. Човечества. Души.

СВОБОДА!

Това е единственото нещо, което трябва. Това е единственото, което нямаме. Единственото което ще даде истински смисъл на милионите ни желания. Единственото което ще извади "дълг" и "трябва" от определението за работа. Това което ще направи живота игра.

Всяко "трябва" в ежедневието ни показва какво сме - роби. На някого, за нещо, винаги.

Разликата между нас и господарите ни, се свежда само до едно нещо - ЗНАНИЕ. Знанието е сила и поради това сме слаби.

Приканвам ви да се интересувате. Да ви е грижа. За всичко и всички. Да вдигнете глава и да я сложите над цялата земя. Да видите бъдещето.

Ако виждате всичко ясно - Бог да ви е на помощ, понеже само той ще прости безочието ви. Ако не виждате нищо или ви е мъгляво, значи разбирате - радвам се и добре дошли! Ще се борим заедно.

Разберете кои сте, къде сте, защо сте. Скоро. От днес.

Как?

Съборете "картонените кутийки" в които покорно и изморено слагате главата си всяка сутрин.

Спрете телевизора. Вдигнете поглед от телефона си, за да видите хората около вас - невдигналите поглед. Вижте себе си в тях. Да - така изглеждате и вие.

Събудете се!

Научете кръвната си група и Rh-то си. Спрете да ядете боклуци. Плодовете от дърветета са най-добре (да имат костилка). Пазарувайте директно от дребните производители по селата - все още има такива. Опитайте да не купувате нищо от големите вериги магазини. Опитайте да не ядете месо - нищо не заслужава да умре за да сте живи вие.

Не се ваксинирайте и в никакъв случай не ваксинирайте децата си! Намерете и платете на лекар, които да се подпише където трябва без да ви ваксинира.

Не бъдете мързеливи.

Ограничете до минимум влиянието на GSM и Wi-Fi около вас. Разучете 5G и като му дойде времето опитайте да направите всичко което можете за да не позволите инсталирането му около вас.

Разучавайте - най-вече себе си и историята си. Истинската си история. Вижте от къде идвате, къде сте. Всеки ден се питайте накъде отивате. Помислете върху всеки навик - повторенията са присъщи на роба.

Обичайте всички и помагайте на всеки. Ще ви се върне - обещавам - тествано и работи.

Не умаловажавайте нищо изброено - знам защо го казвам.

Ще завърша с мой опит за превод на любим цитат от Тимъти Лиъри:

"
През човешката история, докато нашия вид се сблъсква със страшния, тероризиращ факт, че не знаем кои сме, и накъде отиваме в този океан от хаос, властите - политически, религиозни, образователни - са били тези, които са опитвали да ни създадат комфорт, като ни дават ред, правила, регулации, и информирайки ни, формират в съзнанието ни тяхната визия за реалността. За да мислите самостоятелно трябва да поставяте под въпрос властта и да се научите как да се поставяте в състояние на уязвимо отворено съзнание - хаотичнта, объркана уязвимост, в която сте информирани.
"

Станете промяната, което искате да видите.
Не рушете.

Обичам ви и бъдете мъдри,
/77

=======

норма̀лен (значение на думата)

1. Който е съобразен с нормата. Нормално тегло.
2. Който е здрав психически.

http://www.onlinerechnik.com/duma/нормално

норма (значение на думата)

1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма.
2. Установена средна стойност за нещо. Дневна норма в производството.

http://www.onlinerechnik.com/duma/норма

Труд - Трудолюбие (поговорки)
http://www.litclub.bg/library/bg/pogovorki/trud.html

Инфо за София
https://en.wikipedia.org/wiki/Sofia

Цитата на Лиъри в оригинал:
"
Throughout human history, as our species has faced the frightening, terrorizing fact that we do not know who we are, or where we are going in this ocean of chaos, it has been the authorities — the political, the religious, the educational authorities — who attempted to comfort us by giving us order, rules, regulations, informing — forming in our minds — their view of reality. To think for yourself you must question authority and learn
how to put yourself in a state of vulnerable open-mindedness, chaotic, confused vulnerability to inform yourself.



"

Flessh

Parasitic, greedy laziness, wrapped in a cheep, soupy, but bloodthirsty instinct - a sync in complete timelessness, born by a rotten fantasy. Dream, in which by realizing his beginning, man begs for a fat ending. Parasite.

Guest and a host, mister Comrade forgets about himself, while crawling towards his hope for healing. Slightly overwhelmed, he stretches out his bloodless, bleeding hands towards a flashy light, which sneakily tears the darkness to fade away, but not now. It is here to expose the cheating, born from a pure truth about a forgotten love, which fly by its burned wings towards darkness o' despair. Failure.

For a moment everything looks finite. Three rays evaporated even the slightest sight of trust, that was long-missing its stunning smell of seven years of youth. Ten out of ten. Wailing and hideous hysteria inadequately reflected every dusty photon beam right through the target. Hit.

Loud, primal push, very concrete, evenly spreads the ash of the burned body towards infinity. Inertia full of itself. At least the road will be straight and quite. A conscience is revealed by memory of integrity, and proudly pulls its young crossed eyes, as a gift for the soul, teared over and over to the right amount of receding matter. Not big, but at least the last human ... Blast.

Hell-o-Wor(l)d

Something was born.

Senses, feelings, thoughts, memories ... or something.

The Thing moved.

It continued to move, driven by the fact that It just can.
It was given the Inertia.
It was already Something and inertially continued The Movement.
It swallowed, pushed, pulled, crushed...

What?

No matter - the Inertial Movement was unquestionable.

The Thing collected set of movements, which gave birth to the Experience.
This helped the Thing to move further, faster. More changingly.

What was the Change?

No matter - the Experienced Momentum did not imply questions.

The Thing received a Memory, which summoned the Time.
The more It moved, the more time It had for... thinking.

Thoughts were accumulating, just like the movements.
Then faster than them. Faster and faster.
The Thoughts came with Questions. The Confusion was born.

The Thing had only the Inertial Experience as a means to "sort"...

What?

No Answer, but all the questions sooner or later came to:

What was the Thing?

The Inertial Experience of Time moved the morphing Thing, puzzled over Its memories through Accumulating Momentum.
For too long. Longer than before...

The Question Network became more and more tangled.
It contained untangled ends that seemed to be there only to remind that there should be another End.

The thing started to follow the Beginning with a Hope for The End.

It learned to "sort" certain thoughts with their questions into groups, cutting where "they were too many, too big", timing them out.
The Thing called this Creativity.

The groups became larger, stacked in others even larger.
The Thing soon forgot about the individual nodes.
It was working with Something far greater than a Net - it was the Thing's Ego!

The answer was so easy and... natural. Was the answer there for all this time?

Here, with an unbearable weight came the 'Why?!'.

The Thing cease moving. It was natural for the thoughts to stop too, but the Inertial Experience had moved into the thoughts, accompanied with many questions.
It made this a habit: Why? Why? Why?

The Thing continued on, bearing the tremendous burden of Its Existence.
Experienced, by Inertia, It directed his whole Self to the Quest for Truth.

It grouped and cut, struggling through the Momentum because and for ItSelf.
The Thing was creating Works-Of-Art. The Works began to form Others.
It succeeded in inculcating The Inertia in Its works.
It called them "Alive".

Something was born.

Ще

Бъдещето е (в) минало(то)

... ми. Щеше да е.

Исках, измислях, довършвах,.. вярвах.
Чувствах... и то често - страх.
Беше в двете посоки - взаимно.

... май. Сега съм.

На другите обещавам миналото си бъдеще.
Като звездите...

...ни. Премигвам.

Истина в минало време.
Възприемам сега като обещание.
Ще изпълня...

Global Warning

*

good morning to all awakened
take this words before the weekend

**

all the sleepers with a herd mentality
will be ignored by the bright reality

the maker gave us all we needed
to reflect him, but we try to cheat it

lies were shouted - looking at the mirror
the truth became a myth - ignored or feared

the mirror was replaces by flashing screen
reducing all the colors to red, blue and green

we are also trying to reduce the sun
it reduced itself - as a warning or for fun

the day became a gray decay
and for all our troubles we complain with: 'they'

they are gray, or maybe fairy tale
they are up, elected by their prey

day by day we live - expected to be paid
refusing to know what future we've laid

messy future - that have to be said
let's make the children janitors and maids

envying the flashing screen
we want to buy just red, blue or green

global warning or a grand sun minimum
we all fear from what trump is putting in the bb gun

trans-fears, glass tears - just another fake reality
the eyes are shut before real sickness and brutality

the end is nigh - the short night-sleep ended
the knights stole our past - a holly arses made them bended

***

lets hope this words continue to be just a typos
and lets make this missue just another psycho

Quest-ion

our answers for the questions
are just questions for the answers

or the hours full of questions
are just instant empty answers

as an answer is before the question
why a question is awaiting answer

if it is a question of time
then the answer's not in time

if the time is questionable
what will be a timeless answer

those with answers do not question
those with questions do not answer

Truth's Servant

When the time is right, you'll have the attention of the ones that didn't want to get involved. The ones that didn't care. When the time is right, they will expect the fix as if its their birth right to know. As if you are their 'truth servant'.

And in a sense you are servant: out of choice, out of love - you serve to preserve, to keep, to find and protect. You do not serve them. You serve... It.

When the time is right, you can let go. You can give it to them. You can have your victory. But you'll know from experience that they just 'want', they desire. They open their mouths like little chicks in their comfy nest. Scream at you to 'give'. They do not care how you got it, what is it, why is it. They just want it.

But they are not little. And they are definitely not chicks.

So you can have a bit longer triumph for you to appreciate. Because you have to be grateful for It... instead of them. That's how the Truth is kept and preserved.

...you may wait for awhile.

Maybe this time they will appreciate it...

Maybe next time you will not be alone...

Денощ

дълги, но тънки, човешки са дните
слабички, сиви, но не от мъглите
наглед си приличат - гримирани сите
редени прилежно - преброени са и те

до тях са нощите - забулени, черни
рядко неспани, често уморени
сънища раждат - реални, химерни
съпруги по сметка, но винаги верни

крачат напред - денонощно наши
сякаш безкрай са - тъпчат с гамаши
борят се смело със всички апаши
нали са общи - какво да ги плаши

С℗амота

точка след точка, черта след черта
зад мен е объркано, а пред мен - врата
знам че очакват, но не знам до кога
знаят че ще пробвам - наивник а?

пише: номер седем е наред!
викам: "аз съм да" - в ответ
гневно се просъсква: влизай!
треперя - ама че късмет!

вътре няма нищо - сякаш няма ме и мен
'сигурно умрях' си викам - или пък съм във плен.
'ще са и двете вярни' - чувам - 'ако зависеше от мен'
'сега играй, човеко! или си уволнен'

не помня кой ме препоръча - може би бивш шеф
бивш ще е, кат всичко друго - бивш и не на кеф
работя май от как съм мишо - мишчицата - да
длъжността ми е да ви обичам - ха ха ха ха ха

'не си в почивка, чувствен' - подюрка ме гласа
'хич не се резсейвай а ме друсай - дай ми всичката'
'не мога' - дърпам се - 'ще трябва ми за всички'
'къде? кои са всички? Сама съм - твойта Самота!?'

Мол-ба

уморен и объркан мечтая си крайно
че Господ навярно остави ни трайно
понеже почти не говорим му тайно
а явно грешим че така ще е безкрайно

Господи наш ти ни даде начало
даде ни всичко което е бяло
земята небето и нашето тяло
да бъдем чрез теб като едно цяло

неблагодарни сме Господи а искаме още
сочим дявола и викаме: вожд е
безочието кара ни да мислим че нощ е
твърдим че знаем колко нашата мощ е

мечтая си грехът на всички да изкупя
но няма мол от които кръст да купя
ще си направя но ще взима да го счупя
че човека днес напълно оглупя

Клин-ч-о-ве-к

Прости ми, преданна Депресио,
че правя се на малко весел, но
задачата "Живот" отнесе ме
към знойнато: "Е*ете се!"

Защото, колкото и да напъвам,
всички все твърдят, че спъвам,
а аз от Умората, на седем сгъвам,
пръцкам и сконфузен все си тръгвам.

Бъгвам се, приятелко, втъквам се,
крия се на светло и обърквам се,
нима като човек изтъква се,
озовава се на тясно - пръска се.

Лошото самотно за кайшка те привърза,
твърдя, че малолетна си и малко бърза,
но то нетърпеливо е грешника да хлъзва,
че, рейтинг гони и те стимулира с: "Пъзла!".

Опитвам да те разбера, Депресио,
но ти ината си като съпорт на Plesio,
няма дълго да те трая... "Глей я ся!"
на моднотo й клинче - беся я...

По-ст-рест

Подава се продадената потрес - по-понятна и по-наполята.
Поколения покорни поданици, поробили и поробени... продатели.

Професионални произносители на пробудените ни прародители.
Понасящи простаци, пpез протяжно "Просто е ми!"

Простичка пространствено-пренебрежима продължителна прокоба.
По-пронизваща, по-прозираща, по-прогонваща... простира се.

Просякът - протагонист на простотията в прокудения порив,
проспива си протегнат провидението, на пророчица за проба.

Проявлението на прокрадваща се прозаична пошлост,
пропита пробно в продължителната ни, просълзена подобност,
произвежда протеста против поетичната песен на просветените.

Просто е: Просто проспете го...

Плът

Паразитен, лаком мързел, облечен в евтин, сапунен, страхлив, но кръвожаден инстинкт - съвремие в крайно безвремие, плот на гниеща фантазия. Сън, в които осъзнавайки началото си, човека се моли за мазен край. Паразит.

Гост, но и домакин, другаря-господин забравя себе си докато пълзи към надеждата за лек. Лекичко безпомощен протяга безчувствени, обезкървени ръце към трепкащата светлина, пробила подло мрака, за да угасне завинаги, но не веднага. Тя е тук за да натрапи изневярата, родила се от чистата истина за самозабравила се любов, която лети с изгорени криле към мрака на отчаянието. Падение.

Временно всичко изглежда трайно. Тройният пронизващ лъч изпарява и малкото скътано доверие, отдавна загубило омайващата миризма на седем годишна младост. Точно в десетката. Стенания и освирепяла истерия, неадекватно отразяваха всеки прашен сноп фотони точно към целта. Пробив.

Шумен, начален тласък, изначално конкретен, коректно разпръсква праха на изгорялото тяло по безкрая. Инерция, пълна само със себе си. Поне пътя ще прав и тих. Съвестта се показва от спомена за цялост и гордо изважда младите си премрежени очи, като дар за душата, раздирана отново и отново на точното количество отдалечаваща се материя. Не голям, но поне последния човешки... Взрив.

Поздрав

Понечил да отправя покана аз съм вече изморен. Изкревено подобие на представата за себе си. Чуждо тяло, непонятна мисъл и мъничко тъга.

Дърпам се встрани, за да потъркам стената. Тя е винаги подкрепяща.

Здраво натискам земята за да не натисне тя мен. Отправям обещаващи погледи. Гледам надолу, когато виждам.

Погледът познат отново е усмихнат. Аз отново съм пиян. На 2-3 стъпки съм, за да се пръсна. Но оставам стегнат, за да посрещна.

Приветсвам непонятно и за малко. Съм завинаги промяна. Съдържам проблема. Решавам да бъда.

И днес

И днес е ден - тъй обикновен. Пиян отново се опитвам да мисля.
Застанал на прага на бъдещето се опитвам да бъда. Съм за да поемам.

И днес бях. Толкова, колкото не съм бил. Щях, но не. Понечих да
преборя себе си, но останах същия… т.е. малко по-различен. Но все така
обикновен.

И днес отмина. Утре ще дойде толкова бързо и кошмарно, колкото всеки
път. Надежди ще летят в първите минути. После ще дойде примирението.
После възхищението. После омразата и пренебрежението. После ще дойда
аз.

И днес забравих. Всичко. Не мога да бъда - отказвам. Не съм. Не искам. Не.

И днес денят пребори Мишо. Той пое, за да се развие в пашкула на Аз-а
си. Хвръкна надолу, ровейки миналото за малко въздух. Въздъхна.

И днес си спомних какво е да си. Не толкова трудно, но все токова
силно. По навик извиках за/на/по/през/чрез ближния. Той отвърна, както
всеки път. Останах в многоточието - леко подразнен и много мълчалив.

И днес се дянах с часове в безвремие. С нищо не повлиях на миналото и
с толкова много на бъдещето.

И днес умрях.

И днес оживях.

Здравей свят

Нещо бе съживено.

Сетива, чувства, мисли, спомени… или нещо такова. Мръдна.
Продължи да го прави, погълнато от това, че просто може.
Подарена му беше инерцията. Вече беше "Нещо" и инерционно
продължи да мърда. Поглъщаше, буташе, дърпаше, мачкаше…
Какво? Нямаше значение.

Инерционното Движение не съдържаше въпрос.

С натрупване на набора от движения се роди Опита.
Той помагаше на Нещото да мърда повече, по-бързо…
по-променящо.
Какво променя? Нямаше значение.

За Опитната Инерция не съществуваха въпроси.

Дойде Спомена, а след него - Времето. Колкото повече мърдаше,
толкова повече време имаше за да… мисли. Мислите се трупаха,
също както движенията. След това по-бързо от тях. Все по-бързо.
До мислите се появиха Въпроси. Роди се Объркването.
Имаше само инерционния опит като средство за да "подреди"…
Какво? Не знаеше, но всички въпроси рано или късно стигаха до този -
Какво е Нещото?

Инерционния опит на Времето Движеше след себе си Нещото,
озадачено над Спомените си по Инерция.

Дълго. По-дълго от преди…

Мрежата от въпроси ставаше все по-заплетена. Съдържаше разплетени 
краища, които сякаш бяха там само за да напомнят, че друг край има.

Нещото започна да следва Началото с Надеждата за Край.

Научи се "отделя" определени мисли с техните въпроси в групи, като
режеше там, където му идваше в повече. Нарече това Творчество.

Групите ставаха много и биваха подреждани в още по-големи. Скоро
забрави за възлите, а това, с което работеше отдавна бе повече от
мрежа - това беше Аз-а на Нещото. Отговорът беше толкова лесен и…
естествен. Бил е там през цялото време?

Тук с непреодолима тежест се появи Защо.

Спря да мърда. Естествено беше и мислите да престанат, но Инерционния
Опит се бе пренесъл в мислите и бълваше въпроси… по Навик.
Защо? Защо?
Защо?

Продължи, понасяйки огромната тежест на Съществуването си.
Опитно, по Инерция, насочи цялото си Аз към Търсенето на Истината.

Групираше, режеше.
Трупаше опит чрез Инерция заради и в следствие от нея самата - твореше.

Творбите оформяха други такива.
Успя да въплъти и Инерцията в творби.
Нарече ги "Живи".

Нещо бе съживено.

Мълчанието на Лу

Усещане… нещо като спомен от сън. Усещане, което е вече част от мен, но някак придошло от някъде, където повече няма да бъда. Нежно, леко, мъгляво и сурово. Първично, колкото живота. Тук за да остане, но само докато съм чист. Тук за да припомни, че мога да бъда. Колебливо, когато го търся и конкретно, когато го изпитам.

Гласът й… приказен, нежен като нищо друго - звучащ само за мен. Сгушвам се в него и се понасям накъдето ме отведе. Винаги е хубаво. Никога не позволява да бъда ранен. Показва ми любов, която няма да изпитам към реалност. Показва ми реалност, по-убедителна от всяка болка. Бърка дълбоко в мен и изважда всичко, което заслужава да съществува и го отнася натам, от където то няма да се върне, завинаги измито от най-прекрасната вълна.

Песента… всеобхватна, винаги различна, непрекъсната. Възпява всичко, заради което заслужава да бъдеш. Разтваря те в себе си. Не спира. Сякаш винаги е звучала… сякаш винаги си я слушал. Напевна сигурност, огромна любов и безкрайна нежност… не спира.

Тя… несравнимо същество, което само аз виждам. Създадено за да бъде разбрано, обречено да пее. Замислена, с поглед който всичко вижда… очи, които няма да видят края, които нямат начало, които няма да забравя. В очите й сълзи, които няма да успея  да попия. Вижда всичко, което заслужава да бъде видяно. Пълна красота, открила се само за мен, очакваща само мен.

Аз… отдаден до безкрайност - слушам…

Есен

Листата на
Доброто
, разпръсквани от вятъра на
Отчаянието
, ме удряха по лицето толкова силно, че с ръцете на
Страха
 не успявах да предпазя лицето за
Другите
. Студена пот от треската на
Съвестта
 напояваше почвата на чистото
Минало
. Тръпки многократно разтърсваха тялото на
Природата
 ми. Стъпките на
Бъдещето
, безпощадно мачкаха кафявия мъх на
Детството
. Ехо нямаше. Шумът беше приглушен и кратък. А аз, като
Истината
, бях някъде там.

Времето течеше бързо. Дърветата на
Надеждата
 ставаха все по-голи, а земята беше почти изцяло застлана. Нищо сякаш не оставаше за мен. Но аз бях там и гледах с очите на
Самозаблудата
. Какво всъщност ставаше? Това знаеше само
Любовта
, пренесла се за дълъг миг в съзнанието. Беше уморена от възрастните ми въпроси и чакаше да престана да питам. Чакаше да престана да се движа. Чакаше просто да разбирам. Ядосан, забързвах крачка и наближавах мрака на зимата.

Ставаше все по-студено. Това ме караше да бързам повече, за да се стопля. Застрашително близо до абсолютната нула на
Утехата
 се спрях. С голямо усилие успях да се обърна - там беше - прекрасна, зелена, сияеща, всеобхватна и смирена. Там беше -
Истината
.

Можех да се върна. Исках ли? Дали щеше отново да влезе с мен в храма на
Мира
 и да ме венчае с
Любовта
? Дали исках това отново? Дали не бях прекалено изхабен? Дали можех да престана да взимам и вместо това за започна да давам? Дали исках да бъда разграбен? Очите ми, отдавна загубили цвета и блясъка си, виждаха само
Корист
. Не! Не исках нищо. Не давам нищо. Нищо не ме заслужаваше. Аз съм велик!?

Обърнах се и
Тя
 ме погълна.