Прости ми, преданна Депресио,
че правя се на малко весел, но
задачата "Живот" отнесе ме
към знойнато: "Е*ете се!"
Защото, колкото и да напъвам,
всички все твърдят, че спъвам,
а аз от Умората, на седем сгъвам,
пръцкам и сконфузен все си тръгвам.
Бъгвам се, приятелко, втъквам се,
крия се на светло и обърквам се,
нима като човек изтъква се,
озовава се на тясно - пръска се.
Лошото самотно за кайшка те привърза,
твърдя, че малолетна си и малко бърза,
но то нетърпеливо е грешника да хлъзва,
че, рейтинг гони и те стимулира с: "Пъзла!".
Опитвам да те разбера, Депресио,
но ти ината си като съпорт на Plesio,
няма дълго да те трая... "Глей я ся!"
на моднотo й клинче - беся я...
