Понечил да отправя покана аз съм вече изморен. Изкревено подобие на представата за себе си. Чуждо тяло, непонятна мисъл и мъничко тъга.
Дърпам се встрани, за да потъркам стената. Тя е винаги подкрепяща.
Здраво натискам земята за да не натисне тя мен. Отправям обещаващи погледи. Гледам надолу, когато виждам.
Погледът познат отново е усмихнат. Аз отново съм пиян. На 2-3 стъпки съм, за да се пръсна. Но оставам стегнат, за да посрещна.
Приветсвам непонятно и за малко. Съм завинаги промяна. Съдържам проблема. Решавам да бъда.
