И днес е ден - тъй обикновен. Пиян отново се опитвам да мисля.
Застанал на прага на бъдещето се опитвам да бъда. Съм за да поемам.
И днес бях. Толкова, колкото не съм бил. Щях, но не. Понечих да
преборя себе си, но останах същия… т.е. малко по-различен. Но все така
обикновен.
И днес отмина. Утре ще дойде толкова бързо и кошмарно, колкото всеки
път. Надежди ще летят в първите минути. После ще дойде примирението.
После възхищението. После омразата и пренебрежението. После ще дойда
аз.
И днес забравих. Всичко. Не мога да бъда - отказвам. Не съм. Не искам. Не.
И днес денят пребори Мишо. Той пое, за да се развие в пашкула на Аз-а
си. Хвръкна надолу, ровейки миналото за малко въздух. Въздъхна.
И днес си спомних какво е да си. Не толкова трудно, но все токова
силно. По навик извиках за/на/по/през/чрез ближния. Той отвърна, както
всеки път. Останах в многоточието - леко подразнен и много мълчалив.
И днес се дянах с часове в безвремие. С нищо не повлиях на миналото и
с толкова много на бъдещето.
И днес умрях.
И днес оживях.
