Усещане… нещо като
спомен от сън. Усещане, което е вече част от мен, но някак придошло от някъде,
където повече няма да бъда. Нежно, леко, мъгляво и сурово. Първично, колкото
живота. Тук за да остане, но само докато съм чист. Тук за да припомни, че мога да
бъда. Колебливо, когато го търся и конкретно, когато го изпитам.
Гласът й… приказен,
нежен като нищо друго - звучащ само за мен. Сгушвам се в него и се понасям
накъдето ме отведе. Винаги е хубаво. Никога не позволява да бъда ранен. Показва
ми любов, която няма да изпитам към реалност. Показва ми реалност, по-убедителна
от всяка болка. Бърка дълбоко в мен и изважда всичко, което заслужава да
съществува и го отнася натам, от където то няма да се върне, завинаги измито от
най-прекрасната вълна.
Песента…
всеобхватна, винаги различна, непрекъсната. Възпява всичко, заради което
заслужава да бъдеш. Разтваря те в себе си. Не спира. Сякаш винаги е звучала…
сякаш винаги си я слушал. Напевна сигурност, огромна любов и безкрайна нежност…
не спира.
Тя… несравнимо
същество, което само аз виждам. Създадено за да бъде разбрано, обречено да пее.
Замислена, с поглед който всичко вижда… очи, които няма да видят края, които
нямат начало, които няма да забравя. В очите й сълзи, които няма да успея да попия. Вижда всичко, което заслужава да
бъде видяно. Пълна красота, открила се само за мен, очакваща само мен.
Аз… отдаден до
безкрайност - слушам…
